АРХИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХЍВ м. 1. Сбор, сбирка от стари документи, писма, снимки и други материали, свързани с дейността на учреждение или на отделно лице (общественик, учен, писател и др.); архива. В двореца се пази един от най-интересните архиви за историята на Балканите; в него има и много документи за търговските връзки на дубровчани с българите в турско време. Л. Мелнишки, ПП, 152. — А защо в архивите на съответното министерство .. се намериха Фарлиеви писма от Лондон? В. Геновска, СГ, 97. Много можем да научим за миналото на Родопите, ако се разровят Ориенталският архив при Народната библиотека, Държавният архив при МВР и делата на вакъфските имоти при Министерството на външните работи. НК, 1958, бр. 34, 2. Архив на Г. С. Раковски.

2. Учреждение или служба в учреждение, в което се съхраняват, систематизират и обработват такива материали. На източния хълм се намира монументалният архив на Гете, в който е сбрано всичко, що е писано и говорено за Гете на всички езици. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 37. И българите, и сръбете са имали сношения с Карла, .. За тези сношения свидетелствува един документ в Анжуйските регистри, които се намират в Главний Неаполитански архив. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 30. Работи в Ориенталския архив при Народната библиотека. // Място, където се помещава такава служба или такова учреждение. Това богаташко блато ми докара на ума една исторйка, която се бе разиграла преди десетина годни в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 88. Работя в архива на Нардната библиотека до 17 часа.

3. Печатно издание на такива документи, материали или на изследвания върху тях. Стопански архив. Архив за поселищни проучвания.

— От лат. archivum през рус. архив и нем. Archiv.