АРХИДЯКОН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИДЯ̀КОН м. Църк. 1. Почетна титла на първия дякон в манастира; протодякон.

2. Духовно лице с такава титла; пръв дякон. Архидяконът застана пред олтарските двери и зачете пеешком молитвата. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 10. Първият калугерин е бил архидяконът на градският епископ; а другият — архимандритът на манастирът. Л. Каравелов, Съч. V, 71.

— От гр. Bρχιδιάκονος.