АРХИЕПИСКОП —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИЕПЍСКОП м. Църк. 1. Сан на висше духовно лице в християнската църква, което управлява архиепископия.

2. Духовно лице с такъв сан. В 1673 Парчевич, възползуван от поражението на турците, .. , с писмо от молдавския господар и софийския архиепископ, отново отива в Полша, Венеция и Рим за подкрепа. Б. Пенев, НБВ, 34. Кирил, .. , се покалугерил в Рим, където заболял и умрял на 14. II. 869 г., Методи, .. , се върнал в Моравия и в 870 г. станал панонски архиепископ. Цв. Кристанов, Пр, 1952, кн. 5, 85. Духовенството притежавало огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. Х кл, 11.

— От гр. Bρχιεπίσκοπος.