АРХИМАНДРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИМАНДРЍТ м. Църк. 1. В православната църква — сан на монах по положение между йеромонах и епископ (обикн. игумен на мъжки манастир, ректор на духовна семинария и др.). През 1859 г. пловдиският владика дошъл в Карлово, за да ръкоположи йеромонаха хаджи Василий в архимандрит. Н. Ферманджиев, РХ, 97.

2. Монах с такъв сан. За да укрепи положението си пред Чоки, той, .. , се яви при него по тържествен начин, придружен от сонм епископи, архимандрити и дякони, и му засвидетелствува своята преданост. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 145. Тогава по повелението на императорът Ватаци и цариградският патриарх Германа се събраха и митрополитите, епископите, архиереите, архимандритите и игумените от цяла Гръцка империя. Р. Каролев, УБЧИ, 44.

— От гр. Bρχιμανδρίτης.