АРХИПОДЛЕЦ, мн. ‑и, м. Рядко. Свръхподлец, най-голям, преголям подлец. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. Беров сви пестници и пристъпи към адвоката. — Архиподлец! Ей сега ще ти сваля маската! К. Петканов, В, 111.