АРХИТЕКТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХИТЀКТОН м. Остар. Книж. 1. Архитект; архитектор. Плановете са изработени от г-на Карла Хазенауер, един виенски архитектон. Лет., 1874, 280. Но знаеше ся, че когато ся отворило кафенето, най-напред имало една зала, а че подире я подразделил на три отделения един архитектон италианец. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.

2. Майстор-зидар. А защо не отъмнахте тази хижица? — рече цар Яко, като думаше на офицерите и на архитектоните (дулгерите). Кр. Пишурка, МК (побълг.), 352.

— Гр. Bρχιτέκτων ’главен строител’.