АРХОНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРХО̀НТ м. Истор. 1. Висше длъжностно лице в старогръцките градове-държави. И още нея вечер, / под стража, пред съвета на мъжете повлякоха повинната хетера / .. / Пред погледа ѝ мяркаха се там / архонтите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 40-41. С тази цел [за да състави закони] Солон бил избран за архонт. Н. Михайловски и др., ОИ, 158.

2. Във Византия и средновековна България — управник, феодал. Тук пътуваха и роботърговците, обикновено пратеници на знатните архонти — някои от господарите им вървяха с войската, други си стояха в Константинопол. А. Дончев, СВС, 620. — А ти? — попита с очи Иванко петия. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.

3. Във Византия и средновековна България — висш военачалник. — А! Севастократор, архонт на непобедимите легиони, а сега роб у българския цар, .. ! Какъв срам! В. Друмев, И, 13.

— От гр. Dρχων, Dρχοντος ’началник’.