АРШИН —Речник на българския език — алтернативна версия
АРШЍН м. Остар., сега простонар. 1. Стара мярка за дължина, равна у нас на 68 см в строителството или 75,8 см. за платове. Употребимите досега мерки в България са: 1 аршин търговски (терзийски) = 68 сантиметри, .. 1 лакът = 650 милиметри. К. Кърджиев, А, 174. Малката търговия са занимава с продажба на стоките по аршин, ока и шиник. Знан., 1875, бр. 1, 12.
2. Дървена или металическа линия с такава дължина, която се използува за мерене. Той се спря пред една абаджийница, .. , примамиха го да влезе в шивачницата и за малко не го накараха да легне, за да му вземат мярка с дървения аршин за едни потури и джамадан от червена чоха. Д. Талев, ЖС, 24. Мереше с железния аршин, режеше, сгъваше отрязаното и хвърляше големите черни гологани в чекмеджето. Ст. Чилингиров,
ПЖ, 155-156. Извади аршина от пояса си и почна да размерва зидарията. П. Константинов, ПИГ, 154. А бре Илия-гидия, / що си пофален терзия, / можеш ли фустан да кроиш: / без ножица да го разрежеш, / без аршин да го премериш, / без игла да го юшиеш? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 76.
3. Обикн. с числ. — линеен размер на предмет или разстояние, измерени с такава мярка. В първите дни на есента Мехмед Чиллията, .. дигна тежка сватба .. От Цариград донесъл четиридесет аршина кадифе със сърма извезано. К. Петканов, Х, 5. По това време градското турско управление реши и разхвърли между преспанци нов данък, събра доста пари и дигна сред чаршията кула от камък и дърво четиридесет и осем аршина висока. Д. Талев, ЖС, 119. Много имане не ми трябва; трябва ми три аршина дълга и един широка земя и нищо повече ... Ц. Гинчев, ГК, 278. Мъглата тясно обхващаше парахода. По-далече от двайсет аршина не се виждаше. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 120. В някои си места, като напр. в Каратопракът у нас [в Пловдивско] пластът на черноземът има дълбочина около един аршин и повече. Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. Дай ни Йелке от платното; / ние тебе от виното; / аршин платно — ока вино? Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 27.
◊ Аршин дълга, два широка. Разг. Подигр. Ниска и дебела жена. Меря с аршин гроба на някого. Разг. Дебна някого, за да го убия. Но немецът е воювал дълго и се е изхитрил. Знае той, че зад някой от тия там храстчета или къртичини се спотайва непременно нашият брат и му мери с аршин гроба. П. Вежинов, ВР, 98. Меря (измервам/измеря) с един <и същ> аршин; меря със същия аршин нещо или някого с нещо друго или някой друг. Разг. Преценявам, разглеждам по един и същ начин различни неща или хора. Тая голяма разноликост в нашия живот не позволява да измервате обществените явления с един и същ аршин. Д. Немиров, Д № 9, 76. Меря с двоен аршин; меря с два аршина. Разг. Преценявам по различен начин еднаква проява на различни хора. Но и тук мерѝ с познатите два аршина. Онова, което Климент е написал за църквата, не бива да се премълчава. То ще прибави нова слава към Охридската архиепископия. Н. Драгова, КО, 155. Меря с друг аршин нещо. Разг. Преценявам различно, по друг начин едно и също нещо. До вчера одобряваше всичко, която правех, а сега си загуби ума по оная фуста и започна да мърмориш и с друг аршин да мериш постъпките ми. Меря със свой (своя личен) аршин. Разг. Разглеждам нещата от свое гледище, едностранчиво, субективно. Ще рече, както навред, така и тук буржоазната класа мери нещата със свой аршин. Г. Кирков, Избр. пр. I, 65. Пита се коя държава, ако тя имаше агресивни намерения, би си позволила доброволно да се откаже от своите права върху военните бази, .. , някои западни политици, които са свикнали всичко да мерят със свой аршин, не могат да разберат това. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. Меря с чужд аршин. Разг. Не изхождам от свои собствени схващания при преценката си. Пускам (пущам) пусна език от аршин повече. Разг. Много приказвам.
— От перс. през тур. arşın.