АСЕДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСЕДЖЍЯ, ‑ята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес.,Ст. Младенов, БТР I, 86.

— От тур. askı ’палач, джелатин’.