АСИМИЛАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АСИМИЛАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. нни, прил. 1. Биол. Който се отнася до процеса усвояване на органични вещества, асимилация (в 1 знач.). Като сочен и узрял есенне плод, заграбил от соковете на земята, минал през сложните асимилационн процеси в живота на стеблото, плодът се отронва и пада съвсем неочаквано в момента на совята най-пълна зрелост. Т, 1954, кн. 5, 12.

2. Полит. Който се отнася до асимилация (във 2 знач.), политическо претопяване. С нескритата си съпротива срещу асимилационната гръцка пропаганда този буден и упорит българин си спечели силната омраза на гръцките владици. Г. Дръндаров, ВЗ, 20. Траките са били подложени на асимилационни процеси след завладяването на земите им от римляните, които разрушили етническата им самобитност и устойчивост. Л. Петров и др., БКН, 11.

3. Езикозн. Който се отнася до звуково уподобяване, асимилация (в 3 знач.) Ако в средисловието на думата има повече от две съседни шумови съгласни, различни по звучност, те също се уподобяват, като последната съгласна от групата има асимилационно въздействие върху всички:.. ’гроздче’ [гростче]. АГ I, 206. Асимилационна способност на организмите. Асимилационен орган. Асимилационна промяна на съгласен звук.