АСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСЍЯ, ед., неизм., мн. ‑ии, прил. Диал. 1. Непокорен, непослушен, размирен (Н. Геров, РБЯд).

2. Като същ. асѝя, ‑ѝята, ‑ѝят, мн. ‑ѝи, м. Бунтовник, размирник. — Тъй като не му даваме верим — данък, — та ни клевети. И пашата отговори: — Нали и вие сте кауре, защо не давате? Ето че сте асии — бунтовници. А. Дончев, ВР, 78.

— От араб. през тур. âsi.