АСКЕРЛЍЯ, ‑ѝята, и -ѝят, мн. ‑ѝи, м. Остар. Войник, аскер. Дойде си в отпуск за Великден едничкият войник от селцето.. — Де аскерлият, да го видя? Ив. Вазов, Съч. Х, 100. По кривите селски улички и пътеки ходеха натоварени с покъщнина аскерлии. Д. Талев, И, 586.