АСОНА̀НС

АСОНА̀НС м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев.

2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега̀ – смъртта̀.

— Фр. assonance.

Списък на думите по буква