АСОНАНС —Речник на българския език — алтернативна версия
АСОНА̀НС м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев.
2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега̀ смъртта̀.
— Фр. assonance.