АСОНА̀НЦИЯ ж. Литер. Рядко. Асонанс. Тя [пословицата] се запазва през вековете в паметта на народа поради онази завършена, строга форма, която симетрич‑
ната постройка, ритъмът, асонанцията, алитерацията и асоциацията на поетичните образи ѝ дават. Б. Ангелов, ЛС, 74.