АСПИРАНТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

АСПИРАНТУ̀РА ж. 1.Подготовка на лица с висше образование за научни кадри във висшите учебни заведения и научноизследователски институти; докторантура. Чрез аспирантура се създават квалифицирани научни работници. Редовна аспирантура. Задочна аспирантура.

2. Прен. Разг. Място, стипендия за подготовка на аспирант. Отпускат ни две аспирантури по граматика и две по лексикология. △ Няма аспирантури по история.

— Рус. аспирантура.