АСПИРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

АСПИРА̀ТОР м. Спец. 1. Уред за всмукване, изтегляне на въздух, проби от газове и под., за да се определи химическият им състав или съдържанието на прах, влага и др. // Уред за всмукване, изтегляне на течност, гной, кръв и под. от нещо; всмукател.

2. Уред за вдишване на кислород при астма и др.

3. Част от някои селскостопански зърночистачни машини за всмукване и изтласкване на въздух и леки примеси и за пренасяне или връщане на отделеното зърно на определено място. Аспиратор на вършачка. Аспиратор на зърночистачна машина.

4. Селскостопанска машина за пренасяне на разстояние зърно, слама и др. чрез всмукване и изтласкване с помощта на силна въздушна струя. Сламата се отнася на 90 метра с мощен аспиратор направо в навеса.

— От лат. aspiro ’духам, вея’.