АСПИРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСПИРА̀ЦИЯ¹ ж. Книж. Домогване, стремеж към нещо; претенция. — Нима не ви са ясни аспирациите на тия хора, които утре по нашите гърбове ще се изкачат към властта? Ем. Станев, ИК I, 478. Патриаршията стана оръдие на буржоазната гръцка нация в нейните нови аспирации, при тяхното зараждане и оформяне. В този смисъл тя бе изцяло пропита от новия буржоазен дух на времето. Т. Жечев, БВ, 21. Териториални аспирации. Аспирации за власт.

АСПИРА̀ЦИЯ² ж. 1. Мед. Проникване на чужди тела в дихателните органи при дишане.

2. Спец. Всмукване, изтегляне на въздух, течност, прах, газ, гной, и др. от нещо.

3. Фон. Придъх, придихание.

— От лат. aspiratio ’веене, духане’ през фр. aspiration.