АСПИРИН —Речник на българския език — алтернативна версия
АСПИРЍН м. Фарм. 1. Само ед. Лекарство във вид на бял кристален прах или таблетки с тръпчиво кисел вкус, употребявано за спадане на повишена температура, за спиране на болки и против ревматизъм; ацетизал. Евгени комбинира ултрасептил с аспирин и хинин и на втория ден температурата на Саваков спадна. Д. Ангелов, ЖС, 475. Всяка заран гълташе аспирин срещу нетърпимия главобол. А. Гуляшки, МТС, 322.
2. Отделна таблетка от това лекарство. Изпих два аспирина.
— Нем. Aspirin.