АСТАРДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АСТАРДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. Едновремешен занаятчия, който е тъкал тънки платна. "Само в Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна?" (това ще да са астарджиете, от които сега не съществува ни един). Хр. Ботев, Съч., 1929, 192.

2. Едновремешен турски войник с чалма от тънък хастар. На главата си и той [еничаринът] имаше дълъг остър кюлаф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък хастар — той беше от астарджиите. Т. Панчев, РБЯд, 7.

— От тур. astarci.