АСТМА —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀СТМА ж. Болест, характеризираща се с пристъпи на затруднено дишане или задушаване, свързано обикн. със стесняване на малките бронхи, с някои заболявания на сърцето, нервната система или с алергии. Сърцето на Агата заби, той и без туй си дишаше тежко, защото казваха, че бил имал астма, но сега като че взе да се задушава. Й. Йовков, ЖС, 18. В Леевица баща му, страдащ от стара астма, почувствува, че не ще може да се изкатери по урвата на Амбарица. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 23. Запасният генерал Илия Балтаджиев страдаше дълги години от астма, която от два месеца се беше влошила. М. Грубешлиева, ПП, 205.

◊ Бронхиална астма. Мед. Алергично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух вследствие на спазми в

бронхите и оток на лигавицата им. Днес медиците от цял свят приемат, че бронхиалната астма е социална болест. З, 1969, кн. 1, 6. Както всеки лечебен метод и горското лечение има известни противопоказания. Например хвойната влияе отрицателно при бронхиалната астма. Е, 1979, бр. 20, 3. Сърдечна астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с остри пристъпи от задух вследствие на сърдечна недостатъчност в лявата камера на сърцето.

— Гр. Dσθμα ’тежко дишане, задъхване’.