АСТРОНО̀МИЯ

АСТРОНО̀МИЯ ж. Наука за произхода, строежа, движението и развитието на небесните тела и Вселената. Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесна сфера (планетарий), с помощта на която.. можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Той се отказа от вечеря, взе едно ръководство по астрономия и се мушна в леглото да чете. А. Гуляшки, Л, 120-121. — Въздух! — обърна се той [Ян Бибиян] към Калча. — Нашата земна астрономия твърди, че около Луната няма въздух. Елин Пелин, ЯБЛ, 59. Наблюдателна астрономия. Оптическа астрономия. Сферическа астрономия. // Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския, и френския езици.., въведе астрономия, въведе етика. Ив. Вазов, Съч. Х, 156.

2. Разг. Учебник по този предмет.

— От гр. Bστρονομία. — Й.Груев, Кратка всеобща история, 1858.

Списък на думите по буква