АТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТ, а̀тът, а̀та, мн. а̀тове, след числ. а̀та, м. Диал. 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове. М. Марчевски, П, 53. Натовари два

коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази. М. Марчевски, П, 36. Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага. Н. Хайтов, Хд, 39. Атът го носеше в силен, равен галоп, с мерено тихо свистене на ноздрите, а това значеше, че би издържал дълго така — с часове. Г. Стоев, Зав., 51. Атовете се ритат, а магаретата теглят. Послов.

2. Разш. Кон. Капитан Георги в 1828 г. на Руско-турската война начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и обра на Мехмез паша атовете, оръжието и други работи. Н. Ферманджиев, РХ, 21. По едно време подочухме нещо за имането на баба Дончевица, чифликчийката, дето обикаляше нивите си, седнала в чер позлатен файтон с бели атове, и биеше с камшик жътварите. А. Каралийчев, НЗ, 181.

◊ Ат имам, поле нямам. Диал. Макар и да имам нещо, не мога да го използвам. От ат — на магаре. Диал. От по-хубаво на по-лошо. Засега има едно свободно място за стрелочник .. — Значи стрелочник... Ето докъде стигнахме! От ат — на магаре... Хората растат нагоре, а той — надолу. М. Марчевски, П, 292.

— Тур. at. — Друга форма: хат.