АТАВИСТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АТАВИСТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Книж. Прил. от атавизъм; атавистически. Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда. Д. Димов, Т, 358. — И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа... Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш. П. Вежинов, НБК, 62. Атавистичен закон. Атавистичен белег.