АТАКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
АТАКУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Предприемам атака, нападение. Други ескадрони все тъй стремително и бясно атакуваха главните сили при Карапелит. Й. Йовков, Разк. II, 225. Късно през нощта атакуваме града и го превземаме... К. Петканов, МЗК, 46-47. Ротата вдясно атакува стремително, но бе върната. П. Вежинов, ВР, 9.
2. Прен. Предприемам енергично действие, насочено към или за овладяване на нещо. На забоя се е изпречила една скала, по-твърда и от кремък. Изправила се е като тежка, заключена врата по пътя към бляскавата руда. С три пистолета сега я атакуват. Л. Галина, Л, 92. Полицията, гдето не трябва, е тъй строга, щото е отворила сума работа на докторите да издават медицински свидетелства. А пък когато хиляди хора атакуваха треновете за Желюша, нямаше кой да заварди един ред. Ал. Константинов, Съч. I, 70. ● Обр. Не искаме света да се промени / и да си остава / един и същи. / Затова / атакуваме старото / с песни, / багери / и безсърдечие. Л. Левчев, Худ. С I, 356.// За храна, питие и др. — въздействам вредно върху някой орган или върху организма. Алкохолът атакува бъбреците, като причинява възпалителни процеси.
3. Прен. Нападам с думи, факти, аргументи някого или нещо; обвинявам. Без съмнение, Клара отдавна бе направила същото сравнение и сега продължаваше да атакува Мюрие. Д. Димов, ОД, 86. Когато трябваше да се разплита нещо сложно, Младенов имаше навика да атакува най-напред оная страна, която смята за по-права. Т. Монов, СН, 205. // Отправям към някого много въпроси, искания, данни и др. Пръв Рангел започна да атакува. Той попита Мечков защо е прекъснал дейността на комисията по реорганизацията на производството. Д. Кисьов, Щ, 427.
4. Спорт. Настъпвам, нападам. Белгийският отбор атакуваше с трима състезатели. РД, 1960, бр. 144, 4. атакувам се страд. — Аз предлагам да отблъснем левия неприятелски фланг към Драгоман, да се атакува позицията му при Мало Малово. В. Геновска, СГ, 379. Пластмасите не се атакуват от микроорганизми.