АТЕЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТЕЛИЀ, мн. ‑та, ср. 1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. В. Геновска, СГ, 290. — Имам някаква братовчедка .. скулпторка, която прави само мечки и мечета. И нашият редовно ходи в ателието ѝ. Д. Бегунов, ЧОД, 59. Имаше преди години във фотографските ателиета едни незабравими декори, сред които човек се чувствуваше в самите недра на природата. Св. Минков, РТК, 135.

2. Занаятчийска работилница за по-изискана и модна изработка. Тя го обикна, защото имаше нужда от близък човек, от нежност. Денем събираше с магнита разпилените карфици по пода на ателието и непрекъснато мислеше за него. М. Грубешлиева, ПП, 104. Беше възрастен човек в позакърпен.., не за сезона тъмен костюм, който явно не беше шит в ателиетата на модна къща "Валентина". Г. Друмев, УКР, 18. Станал отначало бояджия, сетне постъпил на работа в едно ателие за фирми. Ив. Богданов, СП, 355. Златарско ателие.

— Фр. atelier.