АТМАДЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

АТМАДЖА̀ ж. Остар. и диал. 1. Ястреб.

2. Сокол, който е обучен за лов. Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци.. и водеха четири бели хрътки,.., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им. Ц. Гинчев, ГК, 142.

— Тур. atmaca.