АТОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ТОМ м. Физ. Хим. Най-малката градивна частица на химически елемент, запазваща неговите свойства, която представлява сложна система от положително заредено ядро и движещи се около него отрицателно заредени електрони, образуващи електронна обвивка. Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка. Ц. Цанев, АЧ, 9. — Ти си чул, Ради, че най-малката частица, от която се състои материята, се нарича атом. Г. Томалевски, АН, 234. Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. Съединявайки се химически, атомите образуват молекули. △ Водородни атоми. Атоми на водната молекула.

◊ Белязани атоми. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използват широко (като индикатори) при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания.

— От гр. Dτομος ’неделим’.