АТОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
А̀ТОМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който се отнася до атом. Светенето е атомен и молекулен процес. Физ., Х кл., 1951, 161. Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.
2. Спец. Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика. Г. Данаилов, ДС, 202. Атомна теория.
3. Спец. Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. Атомна инсталация. Атомна елктроцентрала. Атомна енергетика. Атомен двигател. Атомна подводница. Атомен ледоразбивач.
4. Който е свързан с оръжие, в което се из‑
ползва такава ядрена енергия. Атомна промишленост. Атомна война. Атомни опити. Атомен полигон. Атомни бази. Атомна опасност. // Прен. Който използва ядреното оръжие за политически натиск и заплаха. Атомна политика. Атомен шантаж.
5. Който се отнася до времето на големите научни открития и постижения в областта на атома — ХХ в. Ние искаме в новата атомна ера / нито зрънце уран на смъртта да не служи. Мл. Исаев, ЯД, 24. Атомен век.
◊ Атомен номер. Спец. Число, което показва поредното място, номера на даден химически елемент в периодичната система на Д. И. Менделеев, равен на броя на протоните в атомното ядро. Броят на протоните за всеки вид атоми е строго определен и постоянен. Този брой се нарича брой на ядрените товари, атомен номер. К. Кулелиев и др., Ф, 13. Атомен реактор (котел). Спец. Инсталация за получаване на атомна енергия; ядрен реактор. Научноизследователски атомен реактор. Атомният реактор действа в атомната електростанция. Атомна бомба. Воен. Авиационна бомба с ядрен заряд с огромна разрушителна сила, предназначена за масово унищожение. Атомите на радиоактивните елементи са ендотермични образувания и затова са нетрайни. Отделящата се при тяхното саморазпадане енергия е огромна по количество и тя е впрегната на работа в така наречената атомна бомба. Хим., VII кл., 1950, 35. Преди конструирането на урановата бомба (или както обикновено се нарича атомната бомба) не беше възможно дори и да се помисли за провеждане на термоядрени реакции на Земята. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 39. Първите две атомни бомби са хвърлени през 1945 г. от американската авиация над японските градове Хирошима и Нагазаки. Атомна енергия. Спец. Мощна вътрешна енергия на атомното ядро, предизвикана от взаимодействието между съставните му частици, която се освобождава при някои ядрени реакции и при термоядрени реакции в звездите и водородната бомба и се използва както за военни, така и за мирни цели. Атомно оръжие. Воен. Оръжие, чието взривно действие е резултат от мощната енергия, която се отделя при верижните реакции в ядрата на някои химически елементи (уран, плутоний), както и на термоядрените реакции при водорода и др. При взрива на атомно оръжие поразяващото въздействие се дължи на силата на ударната вълна, светлинното излъчване и радиоактивното заразяване. Атомно тегло. Спец. Масата на атомите на химическите елементи. Теглото.. на ядрото, т.е сборът на теглото на протоните и неутроните определя атомното тегло на даден елемент. Вл. Андреев, АЕ, 6. Ядрото на водородния атом с атомно тегло 1 е най-простото ядро — то е съставено само от една елементарна частица, наречена протон. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 38. Атомно ядро. Спец. Централна, положително заредена част на атома, в която е съсредоточена почти цялата му маса.