АТРАКЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АТРА̀КЦИЯ ж. Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. — Знаеш ли къде сега щях да те водя?.. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции! Д. Калфов, Избр. разк., 136. Това било атракцията на това заведение.. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен. П. Спасов, ХлХ, 314. // Прен. Разш. Забавно зрелище. Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.

— От лат. attractio ’привличане’.