АУСПУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀УСПУХ, мн. ‑си, м. Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. Аз поех протегнатата ръка, промърморих "довиждане", после видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи. П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпълняха изкопа с тежък мирис. П. Славински, ПЩ, 425. Може би.. е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на "петдесет коня". Ив. Коларов, Е, 17. Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта. Д. Вълев, Ж, 67.

— От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспу̀ф.