АУТОДАФЀ

АУТОДАФЀ, мн. ‑та, ср. 1. Истор. Публично изгаряне на еретици или на техни произведения по присъда на Инквизицията през Средновековието, главно в Испания и Португалия. Поздрав ти провождам, Шпанио прекрасна, / тъмна кат легенда, кат вакханка страстна, / люлка на светото аутодафе. Ив. Вазов, Съч. I, 160. ● Обр. С коси заснежени младежкия спомен / отдай на аутодафе / и бавно на малкия спиртник поломен / свари си горчиво кафе. Хр. Смирненски, Съч. I, 7.

2. Разш. Публично изгаряне, унищожаване на поизведения на прогресивната наука, литература и изкуство. Фанариотски аутодафета.

— Португ. auto da fe ’акт на вярата’ през нем. Autodafe или фр. autodafé.

Списък на думите по буква