АФИКСА̀ЦИЯ ж. Грам. Присъединяване на афикси към корена или основата на думите, при което се образуват нови думи. Думите ученик, учител, училище, учебник, учебен, науча, доуча, изуча са образуване чрез афиксация.
— От фр. affixation или англ. affixation.