АФИОН —Речник на българския език — алтернативна версия

АФИО̀Н м. 1. Градински мак. "Хубава стока ми даде бог, но.. тоз проклет афион ще да се плеви и копай." М. Кънчев, В, 18. — Ще ида днеска да видя афиона дали не е станал за резане. Д. Талев, ПК, 104. Мама трябва да си почине, а не остава време. Ту афиона и тютюна, ту лозето и нивата, после жетва, ниженето на тютюн, после градината. В .Бончева, АП, 9.

2. Втвърден сок от макови главички, действащ упойващо, от който се произвежда опиум. До тях [таблите с тютюн] се продава на калъпи афион — лъщи от тлъстина и мирише отдалеко-отдалеко, сякаш опива. Д. Талев, ПК, 309. Засети са с мак около 600 хектари, от които се получава главно зърно за масло и много афион. ПН, 1933, кн. 7, 110. — Ей, афион! Язък Хюсеин ага, че не пиеш, ей такова нещо продължава на чиляка живота петдесет години повече. Ц. Гинчев, ГК, 74. Първият от тях плачеше, че ще загине млад-зелен; а вторият, щом прочели присъдата, нагълтал голяма доза афион. З. Стоянов, ЗБВ III, 199.

— От гр. ΐ̀πιον ’опиум’ през араб. и тур. afyon.