АФОРЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АФОРЀСВАМ, ‑аш, несв.;афорѐсам, ‑аш, св., прех. 1. Църк. Отлъчвам, изключвам от църквата. Като видял, че Симеон не рачи да направи мир, патриархът най-сетне му казал в писмата си, че ако не ще да направи мир, ще го изключи (афореса). Др. Цанков, КБИ, 52.

2. Прен. Остар. Проклинам, заклеймявам. Никифор скочи с огромния си търбух. — Хей, дебелоглавци! Ще ви анатемосам, ще ви афоресам! Цв. Минков, МЗ 125. Някои представители на тогавашната интелигенция бяха афоресали това "театро" [на Ибиш ага] като школа на лош вкус. В. Богданов, СП, 29. афоресвам се, афоресам се страд. Сетне Андрейчин се опита и да теоретизира в полза на модернизма.. Обяви се поход срещу старото, афореса се цялата дотогавашна литература. Ив. Богданов, СП, 23. В 1520 издаде една була, чрез която Лютер ся застрашаваше да ся афореса, ако той не ся покае в разстояние на 100 деня. ИЗ 1874-1881, 11.

— От гр. B5ορίζω ’отстранявам’.