АФОРЀСВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от афоресвам и от афоресвам се. Читателите.. бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за "значителното" в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. Дописката пишеше за афоресването на Динката. Цв. Минков, ВЗ, 144.