АХАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀ХАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Разг. Ахкам. Сичките ораторствуваха, секи даваше команди и своето мнение, ахаше и охаше, псуваше и благославяше, при сичко че помежду ни нямаше червени фесове. З. Стоянов, ЗБВ II, 25. Убил човек сред пътя / .. Тук някой аха, тамо друг се кръсти — / та как можа тъй ножа да завре! К. Христов, Избр. ст, 155.