АХАМИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АХА̀МИН, мн. аха̀ми, м. Остар. Хахамин; равин. — Госпожица, колкото и жената на ахамина, издума ниско Иванова първа. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 79. Аз ще ида турчен да стана / или ахамин в Селаник. Л. Каравелов, Съч. I, 30.