АХМАКЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фейлетониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklık.