АХРОМАТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. B ’не’ + χρ?μα ’цвят’ през фр. achromatisme.