АЦЕТИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЦЕТИЛЀН, мн. няма, м. Хим. Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др. Хим. VIII кл, 1965, 74.

— От лат. acetum ’оцет’ + фр. éthyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen.