АЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

АЧЍК неизм. прил. Простонар. 1. Ясен, открит. — Какво ти се струва бе — прекъсна ме старецът. — Тя съвсем ачик работа... Оставили книжарницата, това огнище на просветата, в ръцете на една невежа... П. Незнакомов, СНП, 49. Открита душа носеше той — всичко бе ачик в него — и какво мисли, и колко пие. Ц. Лачева, СА, 13. — Словата ачик, ама не разбирам дотам какво казва. Ив. Вазов, МЧ, 23.

2. Като нареч. Ясно, открито. Дедо Дичо.. пристъпи към вратата, отвори я и у мрачината не вижда, ама чува.. ачик чува, че некой стене, пъшка! М. Георгиев, Избр. разк., 77. — Как? Истината?.. / Тя никога ачик се не говори! Д. Подвързвачов, Б, 119.

◊ На (в) ачика (ачик). 1. На открито място. — По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината... С. Северняк, ОНК, 134. Черкезите, скрити зад дебелите брястове, викат: хвърлете си оръжието, слизайте от конете.. По едно време главатарят им излезе на ачик, хвърли пушката и викна баръш — примирие. П. Росен, ВПШ, 43. 2. В (на) открито море. А момчетата ще се справят и без стария капитан. Не за пръв път отиват сами в "ачика". Я какви са здрави и силни. Истински моряци! С. Чернишев, ВМ, 6.

— От тур. açık.