АЧИКЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

АЧИКЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Открито място, простор. — Къде среднощ приплиска дъждът. Хвана ме тамам у най-лошо место, на един ачиклък; нито дърво има къде да се подслониш! М.Георгиев, Избр. разк., 213. Вечерно време елените излизат по ачиклъка. Особено когато е месечина. П. Росен, ВПШ, 95.

— От тур. acıklık.