АШЍК

АШЍК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. 1.Малка кост от коляното на заден крак на агне или овца, използвана за детска игра. Запасяването с нови ашици се засилваше по Великден. П. Мирчев, СЗ, 72. Аз пък — то се знае — за ашиците чакам. Това са кокалчетата от коленото на агнето. Г. Марковски, СК, 109.

2. Вид детска игра с такива кокалчета, обикн. боядисани разноцветно. Сръчен и ловък като котка.., той съумяваше при всяка игра, ако не спечели, поне да не изгуби. Така биваше с него и на свинкя.. и на ашици. П. Здравков, НД, 20. По улицата играеха деца.. По-големите.. играеха на ашици и се караха ожесточено помежду си. Д. Димов, Т, 30. До ушите му долитаха припрените гласове на неговия другар Тачо Орлето и едно непознато момче, което Орлето бе довел да играят на ашици. П. Проданов, С, 10.

— От араб. през тур. aşık.

АШЍК

АШЍК2, мн. ‑ци, м. Простонар. 1. Любовник. Кога от сон стана ашик Митре, търгна сабя дипленица. Ст. Младенов, БТР I, 91.

2. Певец на любовни песни. Понасяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас. Д. Немиров, Б, 146-147. Но ето че каноните.. секнаха изведнъж и съвсем неочаквано се разнесе песента на ашика. Д. Калфов, Избр. разк., 86. "Абул Хасан чудесни песни пей! / .. / Едно е само — липсува им чувство!" / Сви рамене ашик Абул Хасан. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.

3. Диал. Като прил. неизм. Влюбен, залюбен. Подуна ветар, Стано, / подуна ветар, / де гиди, ашик Стано ле, моме, / по Вардарско поле. Нар. пес., СбНУ ХI, 60. Егиди, море, тугин юначе, / като си било ашик за мене, / камо ти врано конче по тебе, / камо ти, лудо, сърма премени? К. Христов, СК, 75.

Ставам / стана (сторвам се / сторя се) ашик. Диал. Влюбвам се, залюбвам. Ракито, тенка селвийо! / Що ашик станах за тебе, / дур да си стана сос тебе. Ст. Младенов, БТР I, 91-92.

— От араб. през тур. âşık.

Списък на думите по буква