АШИКЕРЀ

АШИКЕРЀ нареч. Диал. Явно, открито, очевидно; ачик. Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее!... Ама другите етърви хич не се радват на тоя Лилов мерак... Виждаше се ашикере, че им не е по сърце. М. Георгиев, Избр. разк., 58. — С този въпрос ти ашикере вече злоупотребяваш: договорите са башка работа. Хр. Ясенов, Събр. пр, 134. Ашикере сакаш да ме лажиш, мори никаквице. Нар. прик., СбНУ ХV, 88.

— От перс. през тур. aşikâre.

Списък на думите по буква