АЯЗМА —Речник на българския език — алтернативна версия

АЯ̀ЗМА ж. Диал. Аязмо. Много рано сутринта той се изкачи по яра, който е над аязмата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 186. Па и как да не гърмиш и викаш, когато гуляите не ставаха в опушени апартаменти.., в умирисани на кухня ресторанти, а на зелената трева край долапите, аязмите, кайнаците и адите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 75.