АЯ̀Н

АЯ̀Н м. Истор. Аянин. А във Видин ако вдигне глава някой аян, свършено е — може да се отцепи, да направи съюз със султановите душмани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 208. Очевидно разгорелият се конфликт.. довел до ненадейното, тайно убийство на ловешкия аян. В. Мутафчиева, КВ, 130.

Списък на думите по буква