АЯНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АЯ̀НИН, мн. ая̀ни, м. 1. Във феодална Турция — знатен гражданин, първенец.

2. Истор. Изборно лице във феодална Турция, което изпълнява функциите на управител на град и околностите му. Веднъж сам аянинът на Филибе дойде да ръководи потерята, но се върна с празни ръце и с превързана глава. М. Марчевски, П, 34. Ако пострадалият търговец или занаятчия се оплаче на аянина, той ще му изкаже лукаво съчувствие, ще му вземе рушвет, но нищо друго няма да направи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28. Аянинът, който познавал добре Тихо, в края на краищата го освободил от затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 262.

— От араб. през тур. âyan.