Б

Б, мн, няма, ср, 1. Втората буква в съвременната българска азбука, с която се означава съгласната б (самостоятелно изговаряна "бъ"), в старобългарските азбуки наричана БУКИ. Печатно б. Ръкописно б. Главно Б. // Като съставна част на буквени съкращения, изговаряна "бе". БНБ [бе-не-бе].

2.Фон. Билабиална експлозивна звучна съгласна. Меко б. Твърдо б.

3. Като числ. поредно: а) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно "бе"). Вход Б. Параграф 6, точка б. б) За означаване на втория от поредица еднакви предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Стр. 108б. № 13б.

Списък на думите по буква