БА̀БА

БА̀БA1 зват. ба̀бо, дат. ба̀би, ж. 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца. Момите и ергените

тичаха от хоро на хоро, скачаха, закачаха се и се смееха. Баби, майки и лели гледаха отстрани и се любуваха на децата си, напети, млади и пъргави. Г. Караславов, СИ, 76. Султана помнеше само дядо си,..; познаваше майка си и всичките си баби и прабаби, познаваше живота им, макар само по спомени. Д. Талев ЖС, 60–61. Знаеха те [българите] от разказите на бащите и майките си, от дедите и бабите си, че такива кървави времена са бивали, и вярваха, че пак могат да се повторят. Ц. Гинчев, ГК, 15. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче соко̀лово; / баба му се чудом чуди / как да го приспи изново. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 102.

2. Стара жена; бабичка, бабка, старица. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби, а след тях младо, хубаво момиче с венец от увехнали полски цветя. Елин Пелин, Съч. У, 56. — Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка, — Та аз съм дърта стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Сега.. ние ви каним да посетите една чудна страна. Страна, която вие, драги млади читатели, непременно ще имате възможност да видите, но... когато станете 60-70-годишни дядовци и баби. К, 1963, кн. 1, 1. И старата баба, що е?вам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. 1, 178. // В съчет. с женско собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на стара жена, старица или при обръщение към нея. Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса. Ив. Вазов, Съч. ХП, 53. Ето я баба Панчовица, една от комшийките, с които тя много си живуваше. Т. Влайков, Съч. 1, 217. — Оттатъe Саридере, в една впадина има кладенче, викат му Самодивското кладенч?. Ти го знайш, бабо Глаушице. Д. Талев, ПК, 175. // С формабаби — галено обръщение на баба (в 1 и 2 знач.) към внуче, към дете или към по-млад човек; бабиният, бабината, бабиното, бабините. — Ела, ела, баби, да ти разкажа една приказкаме покани веднага тя. Г. Белев, ПЕМ, 33. — Цанко, ела, баби, да ме заведеш до стаята ми. Уморих се. В. Геновска, СГ, 182. — Милчо, я иди, баби, за хляба на фурната — пращаше го майка ми. Н. Каралиева, Н, 14. — Не съм ти аз тебе за дружинка, баби. Т. Влайков, Съч. 1, 129.

3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; бабичка. — Ти искаш да кажеш, че тук са идвали Момчилови съгледвачи? Та що? — .. Колцина сме ние, едва стотина души,.. — Страхливци! — завика той. — Баби! Пияници! Ст. Загорчинов, ДП, 423. — Щом един мъж обича една жена и щом не е баба, в края на краищата жената ще го обикне, стига да се увери, че е сериозен. Ем. Станев, ИК 1, 40. Той изля своя яд на събравшите са в дома на дядо Никола мустакати юнаци, които наричаше страхливи баби, малодушни, нерешителни и пр. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203.

4. Разг. Съпруга, жена на възрастен, стар човек; бабичка. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си, която бе оставила греховната земя много време преди него. Елин Пелин, Съч. I, 33. — Е, бабо, казвай сега, какво да пишем? — обърна се вуйчо Божко към жена си. Ил. Волен, БХ, 13–14. Едно време живял някой дядо, / живял дядо с своя стара баба. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11–12, 917.

5. В съчет. с попадия, хаджийка и под. — за почтително назоваване на жена, съпруга на поп, хаджия и под. Ивка и баба попадия шетаха около огъня. Елин Пелин, Съч. I, 129. Неговите шалваре, които е изткала баба хаджийка в млади години със своите собствени ръце, са изткани из червена, бяла, синя и черна вълна. Л. Каравелов, Съч. П, 6.

6. Разг. Тъща. При тях се приближи тъща мумайката на покойната Божана .. — Дечица без баща по̀ могат, а без майка.. — рече да го утеши баба му. Елин Пелин, Съч. II, 18. Андроница: Да ти каже невястата, че днес от срам в земята потъна пред майка си за тебе.. Никола: И таз добра! Аз съм срамил Боряна пред баба! П. Тодоров, Събр. пр II, 236. — Стани, Яно, стани пръвно любе, / надойдоа твои мили бракя, / надойдоа мои мили шури, / доведоа твоя мила макя, / доведоа моя мила баба. Нар. пес., СбНУ ХLV, 367.

7. Епитет на олицетворени като стара жена природни сили. Баба Марта / се накичи / със минзухар / и кокиче. Елин Пелин, ПБ, 26. Цял ден ходил, бродил дядо Мраз в блатата — върнал ми се късно горе в небесата. Но не тропнал още, кален, по килима, ето че излязла гневна баба Зима: — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? А. Разцветников, ОНН, 20. Баба месячинка не прилича на земята, па и не ходи като слънцето и каквато ся види, тя е и по-близо до нас. Й. Груев, Лет., 1872, 104. // Епитет на животни с име в женски род. Огреяло мечо слънце / на меча поляна. / Извлече са баба Меца — / некъпана, непрана. Елин Пелин, ПБ, 22. — Бабо жабо — изчурулика скорецът. — Отлиташ ли зиме на юг? П. Бобев, ГЕ, 35. Миналата нощ той [Чик] похлопа на вратата ми .. — Бабо мравке — викна, — отвори ми! А. Каралийчев, ПС I, 165.

8. Разг. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка. Ния изпрати Костадиница да повика бабата, с която мислеше ба роди; те бяха само две-три такива баби в цяла Преспа. Д. Талев, ПК, 781. Тогава реши да постъпи в акушерското училище в София със спестените пари от

платката си.. Танчо и Танчовица най-напред се зачудиха, като чуха намерението на Тотка да става "баба". Ив. Вазов, Съч. ХI, 129. Бабата, която му отрязала пъпа, е и до днес още жива. Л. Каравелов, Съч. VII, 16.

9. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка. Изпроваждат го [болния] при някоя баба, прочута вещица, която му бае за сладки и медени. Ступ., 1875, бр. 5, 35–36. Ако докторът е честен човек, .. ако му не приписва чудни, сложни и сладкогорчиви лекове, то болният го оставя и обърща са към бабите,.., към врачките,.., които .. отправят го колкото са може по-скоро в гроба, Знан., 1875, бр. 22–23, 358.

10. Диал. Игра с камъчета, боб и др. по начертана на земята, пода и под. фигура от успоредни и пресечени линии; бабици2, бабка2 (Ст. Младенов, БТР).

Баба е майка ти. Разг. Употребява се като сърдит отговор от жена, когато някой ѝ каже "бабо". Баба си знае бабината. Разг. Употребява се за човек, който не се вслушва в чужди мнения или съвети и прави това, което е решил. Баба ти мома ли е? Жарг. Ирон. Казва се на някого, който се опитва да хитрува, да шмекерува, за да се покаже, че хитрините му се разбират. Баба шарка. Разг. Остра заразна детска болест, съпроводена с обриви по кожата и лигавиците; шарка. И лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му, които му беше дала добродушната баба шарка. Ив. Вазов, Съч. УП, 31. Едно сн <баба> знае, едно си бае. Разг. За човек, който упорито не се вслушва в забележки или съвети и прави това, което си е наумил.

И баба знае <така>. Разг. По такъв начин, така всеки може да го направи, с това всеки може да се справи. Ще ми разправяш как да ора! .. Да си приказваме открито, това не мога да го приема. Виж, друго е, ако можеш да ми кажеш как да живея добре, без да работя, А то с работа и баба знае. Г. Караславов, Избр. съч. 11, 160. Много баби, хилаво (килаво) дете. Разг. Употребява се за нещо, което е завършило несполучливо поради намесата на мнозина. От дядо (дяда) и от баба. Разг. От старо време. У другите българе небосклонът не е твъ?де обширен, и това, щото тие знаят, знаят го в еднакъв смисъл, който е останал у тях от дяда и от баба. Л. Каравелов, Съч. II, 1. Сляпа баба. Игра, при която едно дете с вързани очи гони другите деца, докато хване някое от тях и познае кое е то. През целия радостен, чист, безгрижен ден пяха, лудуваха на полянката, играха на "сляпа баба", на "пръстенче". П. Михайлов, ПЗ, 111. Тепърва баба на (за) дърва. Диал. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че вече е неуместно и смешно да се направи нещо. Трай (търпи), бабо, за хубост. Разг. 1. Употребява се, когато някой напразно чака нещо, което няма да стане. 2. Употребява се, когато някой понася твърдо някаква неприятност с оглед да бъде задоволен в очакванията си. Ама търпи баба за хубост. .. Търпим и ний жежки-жежки туристи, зер малодушие ще покажем, ако оставим на един мартенски дъждец да угаси пламенното ни ламтение към природните красоти на България. Ал. Константинов, Съч. I, 255.

БА̀БА

БА̀БА2 ж. Диал. Плацента; последък; бабино дете, бабица2, бабиното.

БА̀БА

БА̀БА3 ж. Диал. Бабе3, бабек, старец. А "бабата", както наричаха напълнения с дреболии и подправки свински стомах, оставяха да стои на студено чак до Бабинден. Ст. Даскалов, СЛ, 442. Странни са за нас имената добруджанска триеница,.., баба, старец, а това са една от друга по-интересни български гозби и консерви. С. Чолакова, Пог., 1967, бр. 42, 2.

БА̀БА

БА̀БА4 ж. Диал. Вид пеликан, обикновено бял със синкав оттенък по гърба, крилата и опашката; къдроглав пеликан. Високо над езерото в синевата плавно се вият грамадните "баби" (пеликани) и образуват някакъв бял, подвижен венец, фантастично увиснал във въздуха, К. Тулешков, НЗ, 59.

БАБА̀

БАБА̀, мн. няма, м. Диал. Обръщение към баща, татко (у мюсюлмани); бабайко, бабан. Коста беше накрай гроба; но в това време, когато прекараха примката иа шията му.., — Али (. .), падна на колена пред татка си и извика с нажален глас: "Баба̀! Подари тогози гяурина на мене!" В. Друмев, НФ, 60. — Баба̀, аз искам да заколя тоя комита, говореше то и са увиваше покрай своя честит родител. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 23. Когато си дойдох вечерта, то чух следующето: "Ти, баба̀, нямаш ни чест, ни почтение. Я кажи ми ти: защо водиш приятелство с българите? Л. Каравелов и др., ЗК, 177.

— Тур. bаbа.

Списък на думите по буква