БАБАДЖАН —Речник на българския език — алтернативна версия
БАБАДЖА̀Н м. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджанка1, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Двуметровият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ни думица — повел го навън от черквата, Н. Хайтов, ПП, 129.
— Тур. bаbасаn ’юнак, смелчага’.